Становище относно подходящия период за извършване на поголовна ваксинация срещу заболяването заразен нодуларен дерматит по ЕПЖ на територията на Р. България през 2021г.

Пълния текст на становището може да намерите ТУК

(Резюме)

Заразният нодуларен дерматит по ЕПЖ (ЗНД) е екзотична векторно предаваща се вирусна инфекция по ЕПЖ, причинена от Capripoxvirus. Заболяването се характеризира с висока температура, нодули върху кожата и може да доведе до тежки икономически загуби за животновъдния отрасъл. Заразният нодуларен дерматит засяга ЕПЖ и се предава от кръвосмучещи насекоми, каквито са някои видове мухи, комари или кърлежи. Вирусът може да се предава и чрез пряк контакт, замърсени фуражи, вода и оборудване, въпреки че те играят по-малка роля от епизоотична гледна точка.

За да се контролира текущата епидемия от ЗНД в Европейския съюз (ЕС), компетентните органи на засегнатите държави-членки (ДЧ), изпълняват политика по частичен stamping out на засегнатите стопанства (унищожаване само на животните, проявяващи клинични признаци на заболяването) и прилагат ваксинация с използване на живи хомоложни ваксини на основата на щама Neetling, одобрени от Европейската Комисия.

Най-подходящия период за започване на профилактичната ваксинация за ЗНД за 2021 г., да започне при повишаване на средните дневни температури на и по-високи от 10ºС (март - април 2021г.). С оглед различните температурни разлики в различните региони на България, би било удачно да се започне с ваксинирането първо в южните региони на страната, с оглед по-благоприятните условия за развитието на векторите.

Прилагането на ваксината трябва да завърши поне 21 дни преди активният летеж на съответните вектори. В случай на прилагане на други ваксинални схеми с живи ваксини за контрол на заболявания по ЕПЖ е необходимо ваксинацията за ЗНД да започне поне 28 дни след приключване на последната ваксинация с такава ваксина.

Научно становище относно Оценка на риска от проникване на вируса на Шап по чифтокопитните животни на територията на Р. България

ПРОФ. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

Пълния текст на становището може да намерите ТУК

(Резюме)

Шапът е най-контагиозното вирусно заболяване по чифтоткопитните животни с голяма икономическа значимост, която се дължи не само на високата заболеваемост и смъртност, а също така на загубите за националното стопанство в резултат на рестриктивните мерки, нарушените транспортни и търговски връски и последващите действия по ликвидирането на епизоотиите от него. През 2011 г., след 16 годишно отсъствие в района на Югоизточна България на територията на Бургаска област отново бе регистрирано заболяването шап по чифтокопитните. По време на тази епизоотия бяха регистрирани 11 епизоотични огнища от вирус О1, генетично близък с вирусни щамове, широко разпространени и изолирани през 2010 г. Андолска Турция. Генетично вирусът принадлежи към прототипния щам на шап - О/1/PANASIA-2-lineage ME-SA, циркулиращ в страните от Близкия Изток и Югоизточна Азия.

Пространственото разпространение на серологично положителните диви животни за вируса на шап по това време бе ограничена изключително в провинция Къркларели и в зоната в България, обхващаща общините Царево, Малко Търново и Средец, които бяха в радиус от 50 км около епизоотичните огнища. Получените резултати от пространственото разпространение на вируса на шап показаха ниско ниво на разпространение и неговото нетрайно и подържане в дивата природа. Това означава, че въвеждането на вируса на шап в Тракия от дивата природа е е било по-малко вероятно в сравнение на нерагламентираното трансгранично движение на възприемчиви домашни чифтокопитни животни. То бе възможно до изграждането на преградното гранично съоръжение межди Бъгария и Турция (по причина на бежанската криза заради гражданската война в Сирия след 2016 г.). Това означава, че проникването на вируса на шап в Тракия от дивата природа е по-малко вероятно в сравнение с нерегламентираното трансгранично движение на домашни чифтокопитни животни.

От направеният анализ за периода 01.09 - 31.12.2019 г., сравнен с периода 01.01 – 30.03.2020 г. за Р. Турция ЦОРХВ счита, че:

1. Опасността от проникване на вирус на шап е малка, а рискът – нисък, поради:

липса на обявени огнища в европейската част на Турция за двата периода;

липса на обявени огнища в европейската част на Турция сред домашните възприемчиви животни за последните 9 години, а регион Тракия в европейската част на Р. Турция е със статут „свободен от шап с ваксинация“ от 10. Май 2010 г. от OIE.;

най-близките до България обявени огнища на шап са регистрирани в източната част на обл. Истанбул в Анадол и са от щама О;

през последните три години не са докладвани вирусни изолати от щама Азия-1.

от две години не са докладвани изолати от щама А

2. За първите 3 месеца на годината се вижда ясната тенденция за леко покачване на броя на регистрираните ЕО и стационарност на вируса на шапа по линията, минаваща косо през централните области (вкл. и Анкара) и свързваща Болу и Цингулдак (на Черно море) с Хатай (на границата със Сирия), както и в област Ерзурум и граничните с Армения и Иран области. На Запад от Централната част на Турция огнищата на шап са по-малко на брой, и са разпределени сравнително равномерно.

ЦОРХВ счита, че въпреки значително подобрената и контролирана епизоотична обстановка със заболяването шап по чифтокопитните в Р. Турция в последните 3 години все пак минимален риск от проникване на вируса на шап на територията на Р България от Р. Турция съществува. Интензивният трафик на автомобилните превози с установяването на зелените коридори заради кризата с Ковид 19, може да спомогне за евентуално проникване на инфекция с вируса на шап у нас от Анадола или Близкия Изток. Дезинфекционните установки на трите ГККП – Кап. Андреево, с. Лесово и гр. Малко Търново работят на трисменен режим и това намалява степента на риска. Преградното съоръжение с Р. Турция също намалява оценката на риска.

Въз основа на гореизложените аргументи ЦОРХВ оценява рискът от проникване на вирус на шап по чифтокопитните за Р. България в момента като нисък.

ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ ВИСОКО ПАТОГЕННА ИНФЛУЕНЦА А ПО ПТИЦИТЕ

ПРОФ. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, Д-Р АКСИНИЯ АНТОНОВА

Актуализация на научно становище на ЦОРХВ от 10.04.2020 г.

Пълния текст на становището може да намерите ТУК

Резюме:

Рискът Инфлуенца А по птиците да се разпространи в незасегнати до този момент други европейски държави се оценява за УМЕРЕН. Последната актуализация на данните за разпространението на Инфлуенца А по птиците, публикувана на 19 ноември 2020 г. от Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ), показва, че вирусът се разпространява бързо на континента Европа. Като се вземат предвид променящата се епидемиологична обстановка в ЕС и сезонният характер на разпространение на Инфлуенца А вирусите при дивите птици, съществува потенциален риск през следващите месеци в ЕС да възникнат нови огнища на различни подтипове Високопатогенна Инфлуенца А по птиците. За сега този риск се определя като УМЕРЕН на основата на все още меката и удължена есен, но със захлаждането на времето и в зависимост от температурите и движението на птиците по миграционните пътища той ще се засилва.

През последния месец са регистрирани повече от 500 случая в Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Холандия, Швеция и Обединеното кралство. По-голямата част от случаите се отнасят до диви птици, въпреки че малък брой огнища са констатирани и при домашни птици. Според тази последна актуализация, вероятността от разпространението на вируса от диви птици към домашни птици би могла да се оцени като УМЕРЕН до ВИСОК.

В доклада си ЕОБХ предупреждава, че високо патогенната Инфлуенца А по птиците (HPAI ) може бързо да се разпространи в Централна и Западна Европа, след като това лято са констатирани множество огнища при диви и домашни птици в Западна Русия и Казахстан. Регионът е разположен на пътя на миграция на дивите водолюбиви птици от летните им местообитания за развъждане в Западен Сибир, към Европа.

Досега, вследствие новите огнища, не са открити случаи на заразени хора, и рискът от предаване на заболяването към човека остава много нисък. Необходимо е обаче внимателно да се наблюдава развитието и еволюцията на вирусите, за да се оцени продължаващият риск от поява на вируси, които могат да бъдат предадени на хората. Еволюцията на вирусните изолати и скорошните събития за преразпределение на случаите трябва да бъдат внимателно наблюдавани, за да се оцени рискът, реасортирали вируси да се предадат на хора. Предвид ниския зоонотичен потенциал на тези вируси и строгите мерки за контрол, прилагани в птицефермите, свързани с вируса на HPAI, рискът от предаване на хора от евентуално замърсени продукти от птиче месо за сега се счита за незначителен.

Националните Компетентни власти се приканват да продължат да осъществяват надзор върху дивите и домашни птици и да прилагат мерки за контрол, за да предотвратят контакт на човека със заразени или мъртви птици. Държавите членки също се съветват да прилагат в своите райони с висок риск засилени мерки за биосигурност, посочени в Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1136 на Комисията.

Отдавна се знае, че при традиционно отглежданите патици-мюлари в България, предназначени за производството на угоен черен дроб обичайно циркулират вируси на Инфлуенца А със слабопатогенни характеристики (LPAI). Те, както и всички Инфлуенца А вируси непрекъснато еволюират и могат спонтанно да мутират, а при двоична инфекция с други Инфлуенца А вируси и да реасортират. За това патиците-мюлари следва да се отглеждат в затворени помещения и да не се допуска по никакъв начин да имат контакт с диви птици. Есенната миграция над Р. България се забави поради удължената и мека есен и продължава в момента. Нейната продължителност и интензитет зависи от метеорологичните условия. Ниските температури през есента и зимата могат да улеснят екологичното оцеляване на вирусите и допълнителното им разпространение по миграционните пътища и влажните зони за отдих на птиците по пътя им. Трайното понижаване на средно дневните температури през месец януари в рамките на (-200 С – 10 0 С) може за усили миграцията на водолюбивите прелетни птици от делата на р. Дунав и крайбрежната езерна система към вътрешността на България и разпръскване и струпване на птици около вътрешни не замръзващи водоеми и влажни зони. При такъв сценарии контактите с местните синантропни диви и домашни птици се засилват при конкуренцията им за търсене на храна.

Изисква се от БАБХ идентифициране на рисковите региони за контакт на диви птици с фермите и производствените комплекси. Особено внимание следва да се обърне на районите с висока концентрация на птицеферми с кокошеви видове и на фермите с патици – мюлари и засилване на мерките за биосигурност на птицевъдните стопанства.

Споделянето на пълните вирусни геномни секвенции е от решаващо значение, за да могат компетентните власти незабавно да открият появата на нови вируси или генетични мутации с характеристики, които са от значение за здравето на животните и общественото здраве.